След срещата на Европейската централна банка, на която се решаваха въпросите на паричната политика, еврото падна рязко. В момента валутата на еврото се опита да излезе от тази дупка и усилията й бяха възнаградени. Все пак е твърде рано да се говори за уверено възстановяване на еврото.

Срещата на ЕЦБ, проведена в четвъртък вечерта, 14 април, не оправда ястребовите надежди на пазара за централната банка. В резултат на това последният не само не подкрепи европейската валута, но и частично я "удави". След решението на ЕЦБ националната валута се срина рязко, актуализирайки най-ниските нива от април 2020 г. Еврото се понижи до 1,0778 в четвъртък вечерта, което разтревожи пазарите. По-късно обаче единната валута започна да ускорява възхода си, преодолявайки съпротивата на негативните фактори. Сутринта на петък, 15 април, двойката EUR/USD се повиши до 1,0805, като постепенно се повиши.

Очаквано ЕЦБ запази основния лихвен процент по депозитите непроменен (на ниво -0,50%). Лихвеният процент по ключови сделки за рефинансиране остава непроменен (на 0,00%), а лихвеният процент по маржин кредит (с 0,25%). Централната банка реши да не буди спящия лъв, страхувайки се от възможни икономически проблеми, така че остави текущата парична политика непроменена. Единственото нещо, с което ЕЦБ ще се бори, е непрекъснато нарастващата инфлация, така че през следващите месеци се очаква намаляване на програмите за стимулиране.

След срещата на ЕЦБ участниците на пазара се фокусираха върху коментарите за бъдещите планове на централната банка и бяха разочаровани от тяхната мекота. Мнозина смятат, че в сравнение с други централни банки ЕЦБ губи, като отказва да затяга. Припомняме, че Федералният резерв се готви да ограничи програмата за количествено облекчаване (QE) и незабавно да повиши лихвите с 50 bp. Банката на Канада и Резервната банка на Нова Зеландия също въведоха подобни мерки. Английската централна банка върна лихвените проценти до нивата преди пандемията. На този фон ЕЦБ изглежда твърде бавна, но времето ще покаже кой от тях е правилен.

По време на пресконференция, която се проведе след срещата на централната банка, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обяви повишените рискове от нарастване на инфлацията в еврозоната. Отделът потвърди съкращаването на програмата за QE през третото тримесечие на тази година. ЕЦБ планира да намали покупките на облигации по собствената си програма за изкупуване на активи до 30 милиарда евро през май и 20 милиарда евро през юни. Според Лагард настоящата геополитическа ситуация оказва изключително негативно влияние върху европейската икономика. Неговата динамика до голяма степен зависи от развитието на руско-украинския конфликт и въздействието на антируските санкции. Тези фактори, заедно с галопиращата инфлация в еврозоната, създават експлозивна смес, която може да "взриви" еврото. Лагард отбеляза, че инфлацията ще остане висока през следващите месеци.

Реакцията на пазара на изявленията на ЕЦБ се оказа предсказуемо негативна. Спадът на еврото доведе до рязък спад в доходността на облигациите на еврозоната. Що се отнася до доходността на двугодишните държавни облигации в Германия, те поевтиняха с 5 б.п. през деня. За много анализатори възможна рецесия в еврозоната се превръща в базов сценарий. Въпреки това мащабът и продължителността на тази рецесия до голяма степен зависят от по-нататъшните антируски санкции. В същото време се увеличава рискът от пълно енергийно ембарго, което е в състояние да потопи икономиката на евроблока в хаос.

През следващите седмици ЕЦБ ще се съсредоточи върху нарастващата инфлация и начините за нейното преодоляване. Централната банка ще коригира монетарната си политика въз основа на геополитическата ситуация, свързана с руско-украинския конфликт. На този фон много експерти разчитат на повишаване на лихвения процент на ЕЦБ през четвъртото тримесечие на тази година или началото на 2023 г. В същото време завършването на програмата за закупуване на активи през третото тримесечие на 2022 г. напуска пространството на централната банка за маневра и дава възможност за повишаване на ключовата ставка. Според анализатори от ING Bank реализацията на подобен сценарий "ще сложи край на ерата на отрицателните лихви преди края на 2022 г.".